Kovacs - Static Tears
# |

Стил: Pop Лейбъл: Photo Finish Records Дата на издаване: 11/2026 Формат: CD Брой носители: 1
|
Вече повече от десетилетие Sharon Kovacs превръща болката в песни. От носещото духа на филмите за Bond танго-поп-ноар парче „My Love“ до откровените изповеди в „Child Of Sin“, музиката е нейният начин да даде на мрака пространство, в което той има право да съществува. В четвъртия си албум, „Static Tears“, тя прави нещо, което никога досега не е правила: допуска машините в творчеството си.
Електронната музика отдавна е личното бягство на Kovacs – музиката, към която тя се обръща, когато иска напълно да се отпусне. В албума „Static Tears“ тя превръща този стил в негова основа. Заедно с дългогодишния си продуцент Jonathan Quarmby, тя търси звученето на електро музиката от старата школа и футуристичните звуци на 70-те години, с препратки към пионери като Kraftwerk. Част от албума е записана в Берлин – град, който от години тя чувства като свой дом и където аналоговите синтезатори и вокодери придават на песните специфично студено сияние. Гласът ѝ – както винаги дълбок и изпълнен с душа – заема централно място в цялата картина.
Заглавието казва всичко. „Static tears“ съчета човешка емоция (сълзи) с неподвижност или електрически/цифров шум (статичност). Албумът съществува в това напрежение. Той разказва за време, в което всичко се случва онлайн, в което сме затрупани от информация и вече не знаем на какво да вярваме. За това как се увличаме по нещо, което се оказва нереално. И за един особен вид самота: всички сме свързани, а същевременно – по-сами от всякога.
„Много дълго време търсех заглавие. То трябваше да подсказва нещо за посоката на албума – за електронната му страна, но също и за емоцията, тъй като емоцията винаги е в сърцето на песните ми. И тогава се появи то: „Static Tears“ („Статични сълзи“). Нещо, което на практика не може да съществува. Сълзите са най-човешкото нещо, а „статичното“ е пълната им противоположност. Възможно ли е изобщо тези две неща да съществуват заедно? Именно това се опитва да разбере този албум.“
„Живеем във време, в което всичко се случва онлайн. Споделя се толкова много, заливани сме от информация и човек започва да се пита: кое е истина, кое не, на кого изобщо може да се вярва? И макар всички да сме свързани, мисля, че всеки от нас е станал малко по-самотен“, споделя Kovacs относно намирането на заглавието на албума.
Но „Static Tears“ не е студиен албум. Той е и равносметка за последните няколко години, през които Кovacs положи сериозни усилия в работата върху себе си. Тя е по-спокойна и по-щастлива отпреди, като е оставила голяма част от тъгата и гнева си в миналото. Това си личи. „Happiness“ е най-светлата песен, която някога е писала. „Leave The Sun Behind“ се обръща към детството с чиста носталгия. „Because Of You“ е оголена, уязвима ода за една трудна връзка, която я е научила какво е любовта. А „Dog“ – финалното парче – разказва за неспокойния звяр вътре в нея, който накрая винаги се завръща у дома.
Историята продължава на екран. В сътрудничество с режисьорите Jiska Rickels и Martijn Broekhuizen, Kovacs създава три музикални видеоклипа, които заедно оформят цялостен разказ за травмата и изцелението: от зациклянето в един и същи омагьосан кръг („A Perfect Crime“), през споделянето на тежестта на другия, докато човек не осъзнае, че това не е задължително („Leave The Sun Behind“), та чак до прекъсването на модел, който се предава през поколенията („Dog“).
Албумът ще бъде представен чрез мащабно турне, което ще обхване 2026 и 2027 г.
ЗА KOVACS
Sharon Kovacs е нидерландска певица с плътен, изпълнен с душа глас и напълно самобитно звучене. Тя черпи вдъхновение от изпълнители като Betty Davis, Etta James и Tina Turner, като често я сравняват с Amy Winehouse, Shirley Bassey и групата Portishead. Пробивът ѝ на международната сцена идва през 2014 г. с песента „My Love“, която достига номер 1 в класациите в Гърция. Оттогава насам тя е участвала на редица престижни фестивали, сред които Glastonbury, Sziget, North Sea Jazz, Lowlands, Pinkpop и Rock Werchter. Албумите ѝ „Shades Of Black“ (2015 г. – влиза в класациите на 36 държави, достига топ 10 в Германия и номер 1 в Нидерландия), „Cheap Smell“ (2018 г. – топ 5 в Нидерландия, топ 20 в Германия) и „Child Of Sin“ (2023 г. – топ 5 в Нидерландия) ѝ носят наградите „Edison“, „3FM Award“ и „European Border Breakers Award“. С албума „Static Tears“ (2026 г.) тя за първи път поставя електронната музика в основата на своето звучене.
Sharon Kovacs израства в Айндховен, в южната част на Нидерландия. Още от съвсем малка пеенето ѝ носи утеха – като дете тя пеела върху караоке записи, когато се чувствала тъжна или неразбрана. Като тийнейджърка намира своето място на училищните сцени и на събития от типа „открит микрофон“, а по-късно учи в института „Рок Сити“ (Rock City Institute) в Айндховен. Преподавателите искали тя да звучи като други изпълнители. Тъй като това било невъзможно за нея, тя заложила на собствените си дадености – и именно това се превърнала в нейната запазена марка.
Пробивът ѝ идва през 2014 г. с миниалбума „My Love“, записан отчасти в Куба. Заглавното парче – танго ноар в стил „Джеймс Бонд“ – се превръща в европейски хит, достигайки първо място в Гърция и събирайки милиони стриймвания и гледания. През същата година тя е обявена за „Serious Talent“ от радио 3FM и участва на фестивалите „North Sea Jazz“ и „Lowlands“. Заради кожената си шапка получава прякора „Wolflady“ („Вълчата дама“), който по-късно става заглавие на документален филм за нея, представен на фестивала IDFA.
Дебютният ѝ албум „Shades Of Black“ (2015), който влиза в класациите на 36 държави, достига директно до номер едно в Нидерландия и Гърция, както и до топ 10 в Германия. Албумът ѝ носи наградите „Edison“ и „3FM“, последвани от отличието „European Border Breakers Award“, а изпълнителката участва на фестивалите „Pinkpop“, „Rock Werchter“, „Glastonbury“ и „Sziget“. Тя е излизала на сцена заедно с „Metropole Orkest“ под диригентството на Jules Buckley, както и с Robbie Williams. Албумът „Cheap Smell“ (2018), създаден в сътрудничество с продуцента Liam Howe, също намира място в класациите из цяла Европа. През 2022 г. тя основава собствен лейбъл – „Wolf Recordings“ – и издава албума „Child Of Sin“ (2023), написан съвместно с Jonathan Quarmby. Той дебютира в нидерландската класация „Album Top 100“ като най-високо класираното ново заглавие, а последвалите турнета в Европа, Централна Азия и други региони преминават при напълно разпродадени концерти.
За Kovacs музиката винаги е била начин за оцеляване – пространство, в което болката, гневът и уязвимостта намират своя дом. Тя определя уязвимостта като форма на сила: когато изречеш нещо на глас, то губи властта си над теб. Ковач участва пряко във всеки аспект от работата си – от костюмите до визуалното оформление – и държи всеки елемент от творчеството ѝ да бъде изцяло нейно дело. В албума „Static Tears“ тя отвежда тази искреност в нова посока: към един изцяло електронен свят и към етап от живота ѝ, в който най-после има място за спокойствие. |
| |
 |
Вече повече от десетилетие Sharon Kovacs превръща болката в песни. От носещото духа на филмите за Bond танго-поп-ноар парче „My Love“ до откровените изповеди в „Child Of Sin“, музиката е нейният начин да даде на мрака пространство, в което той има право да съществува. В четвъртия си албум, „Static Tears“, тя прави нещо, което ни ...
|
|
| |
|
|